Да започнем с няколко установени факта за начина на организиране на медиацията в България.
Медиацията в България има своята нормативна рамка чрез Закон за медиацията, приет 2004 г. и Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори.
Законът претърпява няколко изменения. Изменян и допълван е през 2006 г., 2011 г., 2018 г. , 2019 г. и 2023 г. Медиацията и медиационни центрове, които съществуват в България са с нестандартна дейност.
Частните медиационни центрове и медиаторите с частна практика, осигуряват съществуването си предимно с обучения.
А центровете по медиация изградени към съда са феномен – в тях протичат формално нерегламентирани процеси за осигуряване на жизнеността им.
Тези центрове до сега са с интересна специфика: те създават икономически ползи за обществото, без самите те до този момент, да имат регламентирано финансиране и процесите на промяна и динамика са непрекъснати.
Неоспоримо е, че проактивността и креативността на работещите медиатори провокират обществото към нова култура на общуване и реализирането на формулата „печеля-печелиш е икономически феномен. И даряването на труда им в полза на обществото е важно да получи своята положителна оценка.
Ролята на държавата се изразява във приемане за закона и измененията му и създаването на Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това не е необходимата подкрепа за толкова иновативна и обществено полезна дейност.
При така формираната обстановка, курсът на популяризиране на медиацията мина през припознаването на важността на тази дейност от съдебната власт.
Като участник в тези процеси, твърдя, че това беше най-работещо, защото съдебната власт има най-стабилни и работещи с постоянен мандат органи, които поемайки ангажимент имат нужното време да реализират подкрепата си.
Доказателство за това са реализирането на новия проект на ВСС за създаване на центрове по медиация към съда във всички областни градове и осигуряване на законово регламентиране и финансово осигуряване.
Това, което лично мен ме притеснява е, че има индиция за прекалено фаворизиране на тези центрове и създаване на опасност за ликвидиране на така нужната медиация преди съда.
Лично аз приемам с благодарност всичко, което съдебната власт направи за развитието на медиацията в България. Нужно е осъзнаване, че медиацията, която се реализира по време на съдебния процес е само малка част от голямата поле на медиацията. Истински големите възможности за запазване на отношенията и реализиране на формулата печеля – печелиш е в функционирането на медиацията преди съда. Не случайно е, че определението за медиация е – способ за извън съдебно решаване на спорове.
Да, основно съдебната власт в България прие медиацията като приоритет, за който трябва да се работи. Надявам се, проектът, който реализират да развие медиацията по време на съдебния процес по такъв начин, че да стимулира развитието на медиацията и преди съда.
Всички присъстващи в тази зала знаем, че основното място на медиацията е преди съда.
Сега е момента да се реализира успоредно преструктуриране на организацията на медиацията в България в три полоси:
1.Да завърши процеса с обособяването на съдебни центрове по медиация и да се регламентира заплащането на труда на медиаторите. Тук искам да отвора скоба и да кажа, че реализирането на тази задача не може да стане с цената на компромис – т.е. да остане законово приетата ситуация, че само юристи могат да бъдат медиатори в центровете по медиация към съда.
2. Медиацията в България да заеме подобаващото си място преди съда като се развие в различни сфери – медиация в общината, медиация в училище, медиация на работното място и т.н.
3. Да се намери форма за подкрепа на частните центрове по медиация и индивидуално работещите медиатори. Само те ще са източник на конкурентна среда и могат да са стимул за развитие на висок професионализъм.
Следващия етап на развитие и организация на медиацията в България е свързан и с обединяване на медиаторите. Нужна е професионална организация, която да налага стандарти, да осъществява контрол и най-вече да отстоява професионалните интереси на медиаторите.
Медиаторите са хора свободни, със сърце и мечта.
Ние реализирахме мечтата си медиацията да бъде припозната като приоритет от съдебната власт.
Сега е време медиацията да стане държавна политика.
Каква е моята мечта за медиацията в България? Това е, за което аз работя в последните 15 години.
Работя за това, медиацията да бъде осъзнато необходима на хората, чийто живот е раздиран от конфликт/конфликти. Да искат да минат през нейната отворена врата към мира, хармонията в душата и към новите възможности, които живота дава.
Работя, за признаването на професията медиатор и издигането и на мястото, което заслужава – в държавните и общинските структури, в училищата, към съдебната власт и в свободния бизнес.
Работя, за да могат медиаторите да се обединят в професионална структура, която да защитава интересите им и да издига престижа им. Да могат да се реализират свободно и по начин, който индивидуално допада на всеки от тях – като самостоятелно осигуряващи се, като експерти на граждански договори или като професионалисти на трудов договор. Това е професия, която дава неограничени възможности на гражданите, които ползват услугата, да организират по нов начин живота и взаимоотношенията си. Според мен, от това следват и различните възможности, които медиаторите трябва да имат в реализацията си.
Мечтая за времето, когато адвокатите и съдиите ще предпочитат да работят като медиатори и ще се гордеят с призванието си да разпространяват мира в света.
Това, което считам за най-необходимата за реализация мечта, която зависи от медиаторите и която често професионално неглижираме е реализацията на философията на медиацията в личния живот на всеки медиатор.
Има една чудесна мисъл на Майка Тереза: „Ако искаш да промениш света, прибери се у дома и обичай семейството си.“
Аз я послушах и така започнах медиаторската си практика. Това е най-добрия съвет, който съм получавала. И работата ми е най-добрата работа, за която бих могла да мечтая. Работа на 24 часови смени, които са леки като гълъбово перо…
Това, в което се фокусираме става все по-голямо. Някои части от обществото ни се фокусират в конфликти, които разпалват дори във война. Медиаторите сме тези, които се фокусираме във възможностите да преодолеем конфликта, войната, болката и даваме шанс хората да продължат напред заедно или по отделно, но цялостни.
Живко Сталев беше казал, че правото не се преподава, а се проповядва. Медиацията също е апостолска дейност. Има широка перспектива пред нас и много работа. За това сме тук.
